По-долу е дадено кратко въведение относно механизмите на действие, видовете, както и индексираната оценка на различни консерванти.
1.Общият начин на действие наконсерванти
Консервантите са предимно химични агенти, които помагат за унищожаване или инхибиране на активността на микроорганизмите в козметиката, както и за поддържане на цялостното качество на козметиката за дълъг период от време.
Трябва да се отбележи обаче, че консервантите не са бактерицидни – те нямат силен бактерициден ефект и действат само когато се използват в достатъчно количество или когато имат директен контакт с микроорганизми.
Консервантите инхибират микробния растеж, като блокират синтеза на важни метаболитни ензими, както и инхибират синтеза на протеини в жизненоважни клетъчни компоненти или синтеза на нуклеинова киселина.
2.Фактори, влияещи върху действието на консервантите
Много фактори допринасят за ефекта на консервантите. Те включват;
a.Влиянието на pH
Промяната в pH допринася за разграждането на органичните киселинни консерванти и по този начин влияе върху цялостната ефикасност на консервантите. Да вземем например, че при pH 4 и pH 6, 2-бромо-2-нитро-1,3-пропандиол е много стабилен.
b.Ефекти на гел и твърди частици
Коалин, магнезиев силикат, алуминий и др. са прахообразни частици, присъстващи в някои козметични продукти, които обикновено абсорбират консервант, което води до загуба на неговата активност. Някои обаче са ефективни и при абсорбирането на бактерии, присъстващи в консерванта. Също така, комбинацията от водоразтворим полимерен гел и консервант допринася за намаляване на концентрацията на остатъчен консервант в козметичната формула, което също намалява ефекта на консерванта.
c.Солюбилизиращ ефект на нейонните повърхностноактивни вещества
Разтварянето на различни повърхностноактивни вещества, като нейонни повърхностноактивни вещества, в консерванти също влияе върху цялостната им активност. Известно е обаче, че масленоразтворимите нейонни повърхностноактивни вещества, като HLB=3-6, имат по-висок деактивиращ потенциал върху консерванти в сравнение с водоразтворимите нейонни повърхностноактивни вещества с по-висока HLB стойност.
d.Ефект от влошаването на консерванта
Съществуват и други фактори, като нагряване, светлина и др., които са отговорни за влошаването на консервантите, като по този начин намаляват антисептичния им ефект. Нещо повече, някои от тези ефекти водят до биохимична реакция в резултат на радиационна стерилизация и дезинфекция.
e.Други функции
По подобен начин, други фактори, като наличието на ароматизатори и хелатиращи агенти, както и разпределението на консерванти в двуфазната смес масло-вода, също ще допринесат до известна степен за намаляване на активността на консервантите.
3.Антисептичните свойства на консервантите
Антисептичните свойства на консервантите си струва да се имат предвид. Излишъкът от консерванти в козметиката определено ще я направи дразнеща, докато недостигът им ще повлияе на антисептичното действие.свойства на консервантитеНай-добрият метод за оценка на това е използването на биологичен тест, който включва минималната инхибираща концентрация (МИК) и теста за зоната на инхибиране.
Тест с бактериостатичен кръг: Този тест се използва за определяне на бактерии и плесени, които имат способността да растат много бързо след култивиране в подходяща среда. В ситуация, когато филтърна хартия, импрегнирана с консервант, се постави в средата на плаката с хранителна среда, ще се образува бактериостатичен кръг поради проникването на консерванта. Измерването на диаметъра на бактериостатичния кръг може да се използва като критерий за определяне на ефективността на консерванта.
С това може да се каже, че бактериостатичният кръг, използващ хартиен метод с диаметър >=1.0 мм, е много ефективен. MIC се нарича най-ниската концентрация на консервант, която може да се добави в среда, за да се инхибира микробният растеж. В такава ситуация, колкото по-малка е MIC, толкова по-силни са антимикробните свойства на консерванта.
Силата или ефектът на антимикробната активност обикновено се изразява под формата на минималната инхибираща концентрация (МИК). По този начин по-силната антимикробна активност се определя от по-малка стойност на МИК. Въпреки че МИК не може да се използва за разграничаване между бактерицидна и бактериостатична активност, е известно, че повърхностноактивните вещества имат бактериостатичен ефект при ниска концентрация и стерилизиращ ефект при висока концентрация.
Всъщност, по различно време тези две дейности се случват едновременно и това ги прави трудни за разграничаване. Поради тази причина те обикновено се наричат общо антимикробна дезинфекция или просто дезинфекция.
Време на публикуване: 10 юни 2021 г.